Медиците от Бърза помощ в София хвърлиха оставки в знак на протест

След като от здравното министерство поискаха уволнението на директора на Центъра за спешна медицинска помощ в столицата д-р Георги Гелев и заместника му д-р Ангел Ангелов всички служители хвърлиха оставки в знак на протест. Държавата настоява за оставките само на началниците заради зачестилите фатални случаи на закъснели линейки, но отказва да изслуша исканията на подчинените им. Тази сутрин от ефира на БНТ д-р Гелев заяви категорично, че не приема обвиненията срещу себе си и няма да се откаже от поста. Той разкри, че е в отпуск до края на юни по болест. До ситуацията се стигна след внезапната смърт в началото на седмицата на 40-годишната фотографка Елизабет Димитрова, която според запознати е можела да бъде спасена, ако линейката не се забавила с 40 минути. Проверка е доказала, че екипът, който отишъл на мястото, на което издъхнала фотографката е фалшифицирал в документите часът на пристигане на специализирания автомобил и в него нямало апаратура за реанимация. След трагичния случай започна да се нищи въпросът кой трябва да понесе отговорността за бавната Бърза помощ.

Тази сутрин 65 медици от Спешна помощ хвърлиха оставките си. Някои от тях продължиха да обслужват пациентите си заради положената Хипократова клетва, а други се отправиха на стачка пред сградата на Министерството на здравеопазването. Броят на доброволно напусналите системата вече наближава 100. Въпреки протестът на хората в белите престилки пред ведомството точно в 12:30 на обяд никой от управляващите не направи опит да започне диалог с тях. Лекарите са категорични, че ако държавата не реагира на исканията им скоро ще спрат окончателно работа.

В момента Спешна помощ е в клинична смърт. В момента, в който нашите екипи свалят кръвно, заместват липсващи общопрактикуващи лекари - умират спешни пациенти”, заяви в студиото на „Здравей, България” по Нова телевизия д-р Десислава Кателиева от Асоциацията на работещите в Спешна помощ. Според нея са необходими сериозни промени. По думите й последният път, когато това е било поискано единственото, което се е направило е да се състави нов лекарствен списък, който обаче се оказал неприложим. Специалистът посочи, че не бива да се търси индивидуална вина, а системна.