Провал за първия период на България в ЕС

През 2016 г. България все още продължава да работи по проекти от първия програмен период (2007-2013) от присъединяването ни към ЕС, чийто най-краен срок беше 2015 г. Красноречив пример за неспособността на страната ни да се справи са продължаващите дейности около инфраструктурното строителство, финансирано от Оперативна програма "Околна среда".
В края на м. април беше оповестен третият мониторингов доклад на Коалицията за устойчиво ползване на фондовете на ЕС. Гражданската инициатива пише "историята" на европейските фондове, които са единственият инструмент за стопанско развитие на България. По думите на вицепремиера Томислав Дончев 80% от капиталовите разходи в страната идват тъкмо от тях. Ето защо е важно да сме внимателни към случващото се с еврофинансирането. След като продължаваме да сме на дъното на всички рейтинги в съюза, значи лошо управляваме тези пари. Къде поради политически назначения, къде поради липса на опит, къде поради бързане, надпревара с времето и непрекъсната преса за по-висок процент усвояемост. А някъде и заради действия и бездействия на чиновници и институции, съставомерни по Наказателния кодекс.
Едва ли някога ще можем напълно да оценим системните ефекти от тези

над 11 млрд. евро

получени през първия програмен период, пишат авторите в третия мониторингов доклад за ползване на фондовете от ЕС. Проблемът е, че нито при програмирането, нито по време на финансовия период, през който оперативните програми са променяни многократно, са заложени индикатори или е създадена методика, по която да се измери ефектът от осъществяването им. Единственият начин за проследяване на ползата от усвояването е да се сравни заложеното като цел с постигнатото (виж таблицата). Критериите са посочени в Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) и дори да не са най-добрият показател, те са избрани от чиновниците, отговорни за програмите.
Изводът, до който стигат авторите на мониторинговия доклад, е, че първият програмен период е пълен провал. Основният показател, по който се измерва политиката на сближаване - БВП на човек от населението като дял от средното за ЕС, нараства много по-слабо от прогнозираното. Това увеличение дори е по-бавно, ако се има предвид, че базовата стойност за ЕС-27 без Хърватия е 36%. Напредъкът, който България постига в двете години преди влизането в ЕС (догонване като увеличение в процентни пунктове спрямо средното ниво на доходи в ЕС по паритетна покупателна способност), е почти равен на постигнатото след 2007 г. с помощта на еврофондовете. За сравнение - Полша успява да стопи 18 процентни пункта паритетна разлика, Румъния - 19. Няма друга страна със сходно ниво на доходи, която да е напреднала толкова малко след присъединяването към ЕС.
От 17 показателя в НСРР са изпълнени едва 3 - преките чуждестранни инвестиции (заради бума им през 2007 г., когато достигнаха рекордните 9 млрд. евро), нивото на икономическа активност и делът на населението със средно образование, което няма допълнителна квалификация. За 18 показател - нарастване на заетостта и доходите в слаборазвитите райони, няма данни, нито е посочено как следва да бъде изчислен. Има обаче достатъчно анализи, които показват, че

положението се влошава

вместо да се подобрява.
Причините за неизпълнението авторите на мониторинговия доклад виждат отчасти в това, че индикаторите са писани по стара нашенска традиция, гледайки в тавана. Лошите резултати са обясними и с кризата от 2008 г., макар че тя не е виновна за неизпълнението дори на такива показатели като достъп до ВиК и население, обхванато от обучения, тъй като това са дейности, зависими изцяло от българските власти.
ОП "Околна среда" ползва финансиране от два фонда - Европейския за регионално развитие и Кохезионния, и е третата по размер на средствата след програмите за "Развитие на селските райони" и "Транспорт". Мислена да осигури пари за изпълнение на задълженията ни по т.нар. тежки директиви на европейското екологично право, тя е насочена към еднотипни и предварително обречени инвестиции в секторите води и отпадъци. Проблемът е заложен още в Договора на България за присъединяване към ЕС, в глава 22 "Околна среда", където са дефинирани основните решения - селищни пречиствателни станции за отпадни води и регионални центрове за неопасни отпадъци. Според авторите на третия мониторингов доклад за ползване на фондовете от ЕС двата подхода убиват предварително възможностите за гъвкави и не така скъпи алтернативи.
Като стратегически цели за периода 2007-2013 г. ОП "Околна среда" приема засилване конкурентоспособността на икономиката с оглед постигане на висок устойчив растеж и развитие на човешкия капитал с цел осигуряване на висока заетост, доходи и социална интеграция. С днешна дата няма как да се измери приносът на програмата към тези общо формулирани цели, защото никъде не са заложени инструменти за подобно измерване. На база собствени наблюдения и анализи авторите на доклада стигат до извода, че приносът й може да бъде определен като "много малък" - за първата, и "пренебрежим" - за втората цел. През 2012/2013 г. с цел да се "спасят" пари обхватът на програмата се разширява, въвеждат се нови мерки, свързани с доставката на техника за борба с горските пожари и наводненията, нови тролейбуси. Паралелно обаче не се добавят индикатори, с които да се оцени ефективността им.
ОП "Околна среда" няма индикатори за качество, а анализът на количествените такива сочи, че

разминаването между заложено и постигнато

е налице. Така например според първоначалния вариант към 2013 г. в страната ни трябва да има изградени 65 пречиствателни станции за отпадни води. В края на 2013 г. обаче са пуснати едва 7, а други 3 са в процес на технологични изпитания. В края на 2015 г. броят им нараства на 50 - новопостроени и реконструирани. Министерските чиновници изпадат в паника, разбирайки, че няма как да се справят, заради което след бюрократична абракадабра намаляват индикатора от 65 на 45 и на финала излизат едва ли не отличници. Дори Брюксел да затвори очи за нашенските пируети, има друга опасност. Поради кратките срокове и надпреварата с времето построеното през 2014-2015 г. едва ли е с най-добро качество, което ще наложи извънредни ремонти и ремонти на реконструкциите, а това неминуемо ще се отрази на цената на водата за хората.
Аналогична е ситуацията с изграждането на депата. От заложени 27, построени са 18. И тук има чиновническо "пренаписване" на целта в посока занижаването й. В последния вариант депата остават 24. Общият извод е, че вместо по-добро изпълнение проблемите стават повече и при изграждането на ВиК-инфраструктурата, и при управлението на отпадъците. Примери за проблемни проекти са водните цикли на Банско, Сливен, Плевен (незапочнал), Враца и др., както и регионалните депа за отпадъци в общините Разлог, Самоков, Добрич, Стара Загора, Ямбол.
Ползата от техническата помощ за бенефициентите също не е била голяма, пише в мониторинговия доклад. Това са средства, предвидени за подготовка на проектите, попълване на формулярите за кандидатстване, провеждане на процедури по Закона за устройство на територията,  ОВОС. Статистиката е красноречива - от 167 проекта за техническа помощ 59 са спрени, или 35,33%. 45 общини са представили проекти и за инвестиции, и за техническа помощ. От тях 13, или 28,9%, имат прекратен поне един проект. На 4 общини, или 8,9%, са прекратени и двата вида проекти - това са Кърджали, Кюстендил, Сопот и Димитровград. София е специфичен случай с 2 реализирани и 3 прекратени инвестиционни проекта и с един реализиран и един прекратен - за техническа помощ. 81 от всички 167 проекта за техническа помощ, или 48,50%, са на общини, които не са кандидатствали с инвестиционни проекти. От тях 59, или 35,12%, са приключили, а 22, или 13,09%, прекратени. Окончателен и задълбочен анализ би показал пълната картина на загубените средства и липсите за природата и хората в тези общини.  Ситуацията с проектите за депата е аналогична. В края на 2015 г. от 20 инвестиционни проекта приключили са едва 2, спрян е един, останалите 17 са в процес на изграждане.
Като единствен и безспорен успех на ОП "Околна среда" за 2007-2013 г. авторите на доклада отчитат спасяването на финансирането. Според тях не е възможно да се направи оценка на екологичните ефекти от вложените средства. Социалните ефекти ще могат да се анализират, след като общините променят такса "битови отпадъци" и  "канализация". "Изпълнението на проектите от тежката инфраструктура се провали. Първоначално заложеното в плановете беше неизпълнимо, поради което през 2012 г. те бяха променени в посока занижаване. Изпълнението на "големите проекти" също се провали. Корупцията при финансиране на проекти по ОП "Околна среда" остава непоклатима през целия период", е заключението на експертите от Коалицията за устойчиво ползване на фондовете на ЕС.

http://duma.bg/node/124228