Сирийските бежанци отказват да работят у нас дори срещу 700 лв. на месец

Всеки месец в лагерите за временно настаняване на сирийски бежанци Агенцията по заетостта организира трудови борси. Оферти за работа има, желание от страна на българските работодатели да наемат чуждестранни граждани – също. Някои позиции достигат до месечно възнаграждение до 700 лева, но „гостите” ги отклоняват, разкрива „Стандарт”.

Според началника на лагера във "Военна рампа" Пепи Джуренов бегълците от размирната държава не желаят да се обвързват с трудови договори, защото само минават през България по пътя за по-големите страни от Западна Европа. Заради липсата на интерес от центровете за настаняване подозират, че практиката да се провеждат борси скоро ще секне. Някои от сирийците се оплакват, че не са знаели навреме за тези борси. Никой не казал на 40-годишния Джо от Дамск и той продължавал да подава автобиографии във фирми за дизайн. Засега обаче удрял на камък. Споделя, че иска да замине за Швеция със семейството си, но нямат пари за подобно начинание. Сънародниците му работели като градинари или общи работници, а жените им – предимно като домакини. Струва им се, че за тях у нас няма достатъчно примамливи предложения за заетост. Въпреки че нямат пари и 95% от настанените във „Военна рампа” вече да имат статут продължават да не ходят на езиковите курсове, организирани от неправителствени организации. Не им се работи като шивачи, а точно това е най-често предлаганата работа за тях. По думите на Джуренов са се появили оферти от собственици на ферми в планината. Работодателите предлагали квартири, храна и прилично заплащане за цели бежански семейства, но дори и при тези условия те отново не се съгласявали.

Не е по-различно положението и в „Пъстрогор”. Там ръководството на центъра за временно настаняване се опитва да постигне договореност с Агенцията за бежанците и Бюрото по труда в Свиленград за наемане на онези от бежанците със статут, за да не се оправдават, че продължават да запълват местата в лагера заради липсата на пари. Оказва се, че само едно семейство от настанените в „Пъстрогор” си изкарва само прехраната. Родата излязла от лагера и си намерила квартира. Сега се занимава със земеделие в петричкото село Скръб. От общо 264 цели 155 чужденци в „Пъстрогор” са получили статут, но не желаят да напускат центъра и не предприемат нищо по въпроса.
Според шефовете на лагерите на бежанците им е добре да си живеят в лагерите без да плащат сметки за ток и храна и си мислят, че могат да я карат вечно така на гърба на българската държава и редовните данъкоплатци.
 
Междувременно миналата седмица в село Розово, община Казанлък настана голям конфликт заради тайното настаняване на 3 бежански семейства с издаден статут в 2-етажната къща на местен бизнесмен. Жителите на Розово са категорични, че ще запазят чистотата на населението без роми и без чужденци. Мнението и агресивното им посрещане принудиха 17 сирийци да си тръгнат само броени дни след настаняването си, въпреки че всяка от фамилиите е имала предварителна уговорка с хазяина да плаща по 400 лева на месец за престоя си. Сега новият им адрес се пази в тайна от съображения за сигурност. Омбудсманът на България Константин Пенчев се застъпи за тях с мотива, че не е редно да гоним хора само, защото са чужденци.